Death Row са участници във второто издание на “Музикален Акселератор” -  програма на развитие на млади български музиканти, организирана от RockSchool, с подкрепата на Община София. 

Като част от програмата, песента “Patria” беше записана, миксирана и мастерирана от аудио инженерите на Urban House Studio.

Поговорихме си за това как музиката е станала част от живота им и какви са техните цели свързани с нея. Приятно четене!

От кога се занимавате с музика и как решихте да започнете?

Габриел: Занимаваме се с музика всеки от различно време. Най-дълго мисля, че се занимаваме аз и басистът. Започнахме двамата. Взехме си китари по едно и също време, с цел да намерим къде да изливаме всичките си емоции, които се насъбират. 

Росен: Аз се занимавам с музика може би от 7-ми клас. Първоначално правих вокали на песни на Slipknot. Беше единствено и само за удоволствие. После така се развиха нещата, че намерих хора, които са like-minded и просто решихме да направим нещо с всичко, което сме научили самостоятелно. 

Какво за вас е музиката и на какво ви е научила?

Габриел: Музиката за мен е начин да изразявам емоциите си, чрез нещо друго освен думи. Нещо на subconscious level, което да въздейства на ума на хората, които ме слушат.

Росен: За мен музиката е свят, който ме пренася някъде другаде. Свят, в който мога да отида, когато ми омръзне всичко около мен. Когато хората ме нараняват и така не постъпват добре, и мога да забравя за проблемите си общо взето. 

Кой е най-яркият ваш спомен/най-силното преживяване свързано с музика?

Нашият най-ярък спомен определено беше второто ни участие в Ямбол. Най-много песни, най-добре изпълнени, с най-готини хора, най-яката публика, която сме имали досега. 

Кои са артистите, които ви вдъхновяват?

Габриел: Артистите, които ни вдъхновяват варират от груув метъл - до траш метъл, до по-леки парчета като постпънк, като ембиънт неща (Pantera, Metallica, Testament, Bugera, Alice In Chains)

Каква е историята на песента, която записваме?

Росен: Историята на песента, която записваме е за човек, който бяга от своята родина, и изоставя близките си, изоставя семейството си и приятелите си. Тъй като му се е наложило да избяга без тях не е сигурен дали те са живи или мъртви. Това го изгаря отвътре, тоест вината на оцелелия. Това е цялата идея за песента.

Как пишете песните си?

Пишем песните си по доста простичък начин. Събираме се на репетиция, имаме риф, сядаме, импровизираме върху него и постепенно се надгражда до финалния продукт. 

Какви са вашите мечти и цели, свързани с музиката?

Габриел: Засега нашите мечти и цели свързани с музиката са да участваме на Extreme Summer Fest. Като преди това може би да свирим в София, да се запознаем с повече групи, повече хора, повече музиканти и да натрупаме опит.

Росен: Аз искам само да добавя - албум. Също това е наша мечта, защото имаме много материал, който трябва да бъде записан, имаме още песни… мисля, че имаме какво да покажем. 

Как се развихте по време на програмата Музикален акселератор на Rockschool?

Габриел: По време на програмата Музикален акселератор на RockSchool се развихме много, като начин на мислене. Осъзнахме много за самата музикална индустрия, за начина на продуциране на песен, за правенето на реклама, за всичко като цяло… как се записва една песен. 

Росен: Осъзнахме и за самите себе си как всъщност свирим и как се синхронизираме помежду си. 

Какво предстои за вас в близкото бъдеще?

Габриел: В близкото бъдеще за нас предстоят концерти из цялата страна, фестивали предполагам, албум, както Росен каза. Имаме много недовършен материал и какво още да покажем.  

Какво е вашето послание/пожелание към всички?

Габриел: Посланието за всеки, който гледа видеото и чете интервюто от нас е: ''Когато нещо ви се натрупа в живота, намерете някъде, където да излеете емоцията си и да има финален продукт от това, което другите хора да възприемат и разберат.

Росен: Моето послание е да бъдете толерантни към това, което не разбирате и да му дадете шанс. 

Не забравяйте да последвате Death Row в Instagram и Youtube, за да разберете първи за техните нови песни.